Веднъж в тъмна, тъмна тъмнина и в тиха, тиха тишина, в неделя, някой драснал с клечка и се появило кълбо от Светлина.
Това кълбо от Светлина се чувствало абсолютно централно, същностно, ядрено, фокусирано, съзидателно, регенеративно, духовно, върховно, жизнено и…покровителствено!
Това било Слънцето, но то още не знаело?! И Слънцето заживяло!..
…
Слънцето било момче и мъж, бог и син с баща Абсолют и майка Космос!
Слънцето живяло и с любопитство разглеждало пространството, в което се намирало. То се чувствало така ярко, пръскало лъчите си и отново ги прибирало обратно!.. Слънчицето си играело със себе си!
А понякога то се възгордявало, ставало високомерно и смятало, че то е центърът на тъмнината и може да я управлява!?.. Но всъщност то се водело по тъмнината!
И веднъж, когато Слънцето се наиграло със себе си, то извикало: -Ехоооо ?!..
- Ехо! - отговорило нещо от някъде?..
- Кой е тук? - попитало Слънцето.
- Аз! - отговорило Нещото.
- И кой е този “аз”? - попитало Слънцето.
- Аз! Твоето отражение! - казала Тъмнината. - Ти си ден, а аз съм нощ! Ти си Светлина, а аз съм Тъмнина! Ти си момче, а аз съм момиче в крайна сметка!.. Ти си като захар, а аз съм мляко! Ти си нектар, а аз съм чашата, в която да го сипеш!… ЗАЕДНО - ние сме едно цяло!
- А как се казваш? - попитало Слънцето.
- Тъмнинааа! - загадъчно отговорила Тъмнината.
- А аз тогава как се казвам?
Тъмнината казала:
- Ами, реши сам!…
И Слънцето започнало да размишлява:
- Сигурно приличам на жълтък или на сол ?!.. - мислило То.
- С, О, Л! - му заставало на върха на езика.
- СООЛ! Аз съм като сол в чинията на Вселената!!!
- С, О, Л в чиния! А заедно и съкратено - какво е това?.. Сол плюс чиния - ама, това е Слънцето!?.. - Дааа, аз съм Слънцето!... Чуваш ли, Тъмнина, аз съм Слънцето!? Харесва ли ти?
- Много ми харесва! - отговорила Тъмнината.
- А аз тук единствено ли съм? - попитало Слънцето.
- Не, има много други интересни неща!
Слънцето се развълнувало, предвкусвайки интересното наоколо, за което ще чуе и започнало да пръска лъчите си.
- А искаш ли да попътешестваме? - попитало то Тъмнината.
- Да тръгваме по-бързо тогава! - откликнала Тъмнината. - Аз толкова чаках, когато ти само ще поискаш!..
Така започнал неизвестният, но много интересен път на прекрасната и нова звезда във Вселената с името СЛЪНЦЕ!
Продължението следва!