В понеделник през нощта, на брега на чистото езеро на илюзиите седяло мистериозно момиче, а лъчите светлина около нея блестяли като мек поток от бяло-сини цветове и сякаш този блясък се носел на хиляди мили около нея!... Мекотата, с която тя движела ръцете си, омайвала и привличала погледа!.. Момичето будело усещане за прохлада - чувствена, гладка, нежна и… мистична! Нейните длани движели потока на водата и тя, без да докосва езерото, създавала различни водни фигури с невероятна красота!..
Нейното очарование и майсторството, с което въздействаше на водния поток, привличаше вниманието на всички!.. - Сякаш изцяло е потопена в процеса на създаването на чудеса!?...
С широко отворена уста и изгарящи лъчи, Слънцето се любуваше на цялата тази красота:
- Кой е това? - попитало Слънцето Тъмнината.
- Това е Луната! - отговорила Тъмнината.
Слънцето онемяло от прохлада и красота!!! То никога не било изпитвало подобни чувства и стъписано продължавало да наблюдава.
Луната забелязала сиянието на Слънцето и леко се смутила!
- А мога ли да отида по-близо до нея? - попитало Слънцето Тъмнината.
- Дааа!
Слънцето се приближило и притеснението на Луната се сменило с интерес!
- Прекрасна Луна… - започнало Слънцето - приветствам те! Аз съм горещото Слънце!
- Хей! - срамежливо отговорила Луната. Слънцето се въодушевило и много му се приискало да се приближи до нея, но малко се страхувало, защото познавало само
Тъмнината и никой друг!?..
- Ти какво правиш тук? - попитала Луната.
- Аз пътешествам! - отговорило Слънцето.
- А ти какво си? - Слънцето започнало да показва най-добрите си страни - лъчезарността си, топлото си сърце и светлината си …
Луната била много интуитивна и чувствителна, знаела всичко предварително, но такава топлота не била срещала до сега и от незнанието си се смутила още повече.
Тя разбрала, че Слънцето е нейната пълна противоположност! Като черното и бялото, като водата и огъня, като мекотата и твърдостта…
Слънцето помолило:
- Ще ме научиш ли да играя с водата, както ти?
- Приближи се! - величествено отвърнала Луната.
Слънцето се приближило още повече и тогава Луната почувствала, че всичките ѝ качества се увеличават в пъти повече?!..
Слънцето било стъписано от хладнината на Луната, но продължило да се движи, а Луната му показала как може да докосва водата!
Слънцето било като попарено, но се наежило, защото имало чувството, че неговата светлина намалява, когато е близо до Луната, но въпреки това неговата решителност не намалявала!..
…
И така в тъмната тъмнина и в тихата тишина Слънцето и Луната си играели с топлите потоци на нощното езеро!
Докосвайки водата, лъчите на Слънцето гаснели, а след това веднага отново засиявали!…
От в това странно и топло взаимодействие на две противоположности, на Слънцето и Луната, пространството засиявало наоколо с неземна красота!
…
Тъмнината била във възторг - тя никога не била виждала безподобното на подобното!?..
Продължението възможно следва, а може и да стои на едно място, очаквайки, че някой ще повика неговото продължение!...