В сряда , в галактическото пространство беше много спокойно и тихо , и само Меркурий непрекъснато шумолеше с някакви документи , говореше с някого по телефона , едновременно правеше гимнастика и приготвяше кафе ! ..
Впрочем , това било нормалното му състояние. И изглежда , Меркурий познавал всички във Вселената , та чак до Централното Слънце , а товаже на една минутка до началото на всички начала , центъра или фокуса на космическия живот , около който се върти активната Вселена .
Меркурий можел да се договори с всеки и да продаде всичко , което не стои правилно или просто стои . А освен това , Меркурий винаги бил любопитен , жадувал да изучава новото , имал много добра памет , чувство за хумор и бърз ум. Но, понякога , той без причина преставал да вярва в себе си и започвал да се връща назад . Тогава в него се пробуждали тревогата , нерешителността , ставал капризен и цялата му ангажираност замръзвала ?!..
Меркурий знаел всичко за всички и , разбира се , той пръв разбрал , че тези дни, някой драснал клечката и се появило Слънцето !..
…
А през деня , Слънцето , както винаги , се възхищаваше на сиянието на всеки свой лъч! То пръскаше своите лъчи и наблюдаваше колко далече във Вселената те могат да проникнат и да се върнат обратно , или да останат там ?!.
…
Някой звънна на Меркурий . Това беше планетата Кеплер 62 ЕФ от съседната галактика . Кеплер е момиче , на нея е доста прохладно . Средната температура там е около - 30 градуса по Целсий . За сметка на доста стабилният климат , под ледената кора на Кеплер, е скрит Океан , който по размерите си може да се сравни с Европа на Земята .
Кеплер се обадила на Меркурий , защото му се носела мълвата , че може да достави всичко на света . Със сълзи на очите , тя молела за топлина , тъй като отдавна била замръзнала !.. Много спешно й било нужно да се разтопят ледовете и да се отпусне мощен воден поток.
Меркурий не отказал , въпреки , че засега , не знаел как да помогне , но , така или иначе , бил свикнал да решава нерешимото !
Меркурий си спомнил , че неотдавна чул за Слънцето.
- Здравей , Слънце ! Аз съм Меркурий - най - близката до теб планета.
Слънцето останало възхитено , че някой го заговаря :
- Здравей ! Радвам се да се запознаем ! На едно момиче му е нужна топлина . Ти можеш ли да помогнеш ? - попитал Мерк .
Слънцето развълнувано започнало да пръска лъчи .
- Мога ! - отговорило то .
Меркурий дал на Слънцето всички координати и Слънцето свършило своята работа, подхранвайки Кеплер с топлината на своето сияние .
…
Слънцето беше още дете и винаги се съветваше с Тъмнината .
Слънцето попитало :
- Тъмнина , аз правилно ли постъпвам ?
- Разбира се ! - отговорила Тъмнината . - Все пак , ако ти можеш да причиниш добро, когато те молят , заща пък да не е - да ?!..
Кеплер, от своя страна , била пълна с възхищение и удивление от това , че на нейната молба , така бързо се отзовали . - Все пак , тя , живеейки в студеният студ , не е молила никога и никого за нищо !?.. Оказва се , че трябвало просто да поиска ?!. И то било толкова лесно !?..
Слънцето било изпълнено с удовлетворение - сияещо и даващо ! Все пак ,неговата светлина успя за миг да стопли замръзващата Кеплер ?!..
И така , в един и същи ден , Слънцето имаше две запознанства наведнъж с още две забележителни планети !..
Продължението - утре !..