В четвъртък Юпитер седял на своя стол на Благоденствието и мечтаел.
Юпитер бил белоглав дядо с огромен и мъдър опит. Той олицетворявал справедливия и щедрия баща-покровител, който винаги е готов да помогне на детето си и да го възнагради за старанието му, но само при условие, че детето му постъпва благоразумно, спазва законите на съвестта и обществените правила и норми.
Много от планетите се обръщали за съвет към дядо Юпитер. За добрите дела той обичал да помага на бедните и незначителни планети, като ги възнаграждавал с поток от изобилие.
Юпитер мечтаел за мир в целия Свят!
Докато размишлявал как всички да бъдат богати, щастливи и здрави, стигнал до извода, че има нужда от съмишленици!
- А какъв е този гигант? - развълнувано и с възхищение попитало Слънцето Тъмнината.
Слънцето никога не било виждало толкова големи планети!
- Това е Юпитер - отговорила Тъмнината и му разказала малко за него.
- Интересно ми е за какво мисли той? - размишлявало си Слънцето на глас.
Юпитер, сякаш чувайки мислите на Слънцето, първи започнал диалога:
- Здравей, Слънце! - с усмивка поздравил той.
- Здравейте! - смутено отговорило Слънцето.
- Аз мисля за мира по целия Свят!
- А може ли аз да поседна до теб? - попитало Слънчицето.То чувствало силата,
мъдростта и мощта на Юпитер, докато си представяло, как ще седи до него .
- Поседни! - уважително отвърнал Юпитер.
Слънцето се приближило и веднага почувствало как в него се открива нов поток на любов и щедрост към всяко живо същество! То седнало близо до Юпитер и попивало от вибрациите на мъдрия гигант.
…
Те заедно седяха на края на Вселената и се любуваха на магнетичната й красота, водейки своя мълчалив диалог, където думите бяха излишни - всичко и без това беше ясно - че във великата тишина на Сътворението се случи незабравима среща!..
- Понякога е толкова приятно да помълчиш с някого и това е много повече от всички думи взети заедно! - си мислило Слънцето.
Продължението следва…