В петък прекрасната Венера - богинята на любовта, красотата и плодородието, докато се любуваше на себе си пред огледалото, предусещаше идването на гости!
В нейния дом всичко винаги било красиво, уютно и подредено. Естетически подбраният интериор хипнотизирал погледите на нейните гости! Изисканост и вкус изпълвали всяко кътче на нейния светъл дом!
А благоуханието на цъфтящите градини по особено хармоничен начин изпълвало атмосферата!.. Масата се огъвала от вкусни и изискани ястия!
Венера винаги е олицетворявала единството и хармонията на чувствата, насладата от лукса, привлекателността, естетиката, баланса и ценността!.
Нежната и женствена Венера се носела в танц!
…
След като приготвила вечерята, прекрасната Богиня свирела на флейта, канейки сладкопойните птички да пеят с нея!
Наоколо всичко дишало с потока на любовта и топлината!
…
Слънцето още от сутринта се готвело за своята визита в дома на Марс и Венера.
Мерело всяка една от одеждите си и се съветвало с Тъмнината коя от тях да избере.
Било толкова развълнувано - та нали То никога не се е срещало с Богиня?!..
- А какво да й подаря? - попитало Слънцето Тъмнината. - Май тя всичко си има! -
размишлявало То.
- А кое е най-ценното нещо, което имаш и би искал да споделиш? - попитала Тъмнината.
Слънцето се замислило:
Разтопено масло аз вече ѝ подарих, жълтък най-вероятно си има, сол също?!...
Ммммммм… - ЛЪЧИИИ! Мога да ѝ подаря своя сияещ лъч! Как ти се струва,
Тъмнина?
- Отлична идея! - отговорила Тъмнината.
Слънцето избрало най-сияйния си лъч, събрало го в стъклена колба и го заредило със силата на сбъдването за всички желания на Венера!
…
Слънцето пристигнало пред дома на Марс и Венера и почукало на вратата.
Марс бързал да се прибере след работа и малко закъснявал.
- Здравейте, прекрасна Богиньо! Много съм радостно, че съм тук! - леко смутено казало Слънцето.
Венера учтиво го поздравила и го поканила вътре. Тя не беше виждала подобно сияние! И, без да показва удивлението си, покани Слънцето да послуша, докато тя свири на арфа.
Не след дълго Марс се прибрал и тримата седнали да вечерят.
Диалогът бил обикновен и не много словоохотлив!..
Слънцето подарило своя лъч на Венера и Богинята от възторг така се разчувствала, че от очите ѝ засиял златен прашец - толкова била щастлива от подаръка си!..
- Никога не съм виждала подобно нещо!.. - казала Венера на Слънцето и нежно му благодарила за подаръка!
Слънцето почувствало необикновено сияние и топлина от благодарността на Венера!
- Толкова е приятно да подаряваш най-хубавото нещо, което имаш и да си във възторг от това! - помислило си Слънцето.
Така минавала вечерта, птиците пеели, арфата продължавала да свири дори когато Венера била с гостите… - та нали е Вълшебница?!.
....
Златните китове във Вселената спокойно си плували в тихата вечер, плавно помествайки сияещите звезди с огромните си опашки!..
И така трима могъщи приятели мило си говорели и се смеели, отпивайки топъл чай от чашите от светлина...
Продължението следва…