Както винаги в събота сутринта Сатурн командвал своите обръчи да се построят и да се движат с една и съща скорост. Дядо Сатурн бил строг белобрад старец - справедлив, а понякога много груб и настоятелен! Неговият шкаф винаги бил подреден - чорапът бил подреден с чорапа и обувката до обувката! Сатурн винаги правел всичко много бавно и педантично! Бил самотен, грубоват, обичал тежкия физически труд и даже бил малко вреден - май това бил най-тежкият старец във Вселената ?!.. За много от планетите срещата с него била нелесна школа по издръжливост, но когато си тръгвали, отново благодарение на него планетите получавали благодат и ново начало. Сатурн подпомагал духовното развитие на всички живи същества и имал огромна роля в системата на Сътворението!
…
Тъмнината вече била разказвала на Слънцето за Сатурн, но То леко потръпвало от страх от срещата си с него, затова все я отлагало!?..
Неочаквано Сатурн сам дошъл на гости!
- Здравей, нова звезда! - напористо и леко съркастично казал Сатурн.
- Здррравееееййте!.. - от удивление си глътнало езика Слънчицето.
- Е, какво, ще въдворяваме ли ред в твоя разхвърлян шкаф на илюзиите?
- Но аз нямам шкаф на илюзиите?! - смутено промълвило Слънцето.
- Е, това сега ще видим дали е така?! - заплашително отговорил Сатурн.
Слънцето онемяло от глупостта на стареца и известно време не можело да разговаря даже с Тъмнината!..
- Е хайде, хайде, шегувам се! Какво се изплаши толкова?! Няма да те закачам!
Просто така дойдох - да те поздравя. И въобще няма какво да се страхуваш от мен толкова!.. Аз може да съм строг старец, но съм справедлив! Хайде да пием чай?
Слънцето било шокирано от безцеремонието на стареца, но го послушало, тъй като То уважавало по-възрастните, и му сипало чай.
Слънцето започнало да слага на масата лакомства към чая, но старецът казал, че го пие силен и без захар или само със стар престоял геврек!.. И той извадил от джоба на овехтялото си палто точно такъв стар геврек, започнал да го топи в чая и заговорил:
- Е, Слънце, казват, че ти скоро си се родило?.. А защо си се родило, знаеш ли поне? - захрускал той геврека.
- Ами за да светя! - отговорило Слънцето с повече смелост в гласа. Вътрешно То не се съмнявало в своето предназначение, но било все още дете!..
- Да светиш?!.. Ти изобщо знаеш как правилно трябва да светиш? - продължавал дядо Сатурн.
- Аз правя всичко интуитивно! - много по-уверено отговорило Слънцето.
- Виж сега, аз ще те науча: виждаш ли там, еййй тази планета? - и старецът посочил
Уран.
- Да!
- Това е Уран - висшата октава на Меркурий. Ти Меркурий вече го познаваш! Уран е символ на мисълта и интелекта, но това е висш, а не земен разум. А ето тази планета виждаш ли я? - показал той Нептун.
- Виждам - казало Слънцето.
- Това е Нептун. Той се счита за висшата октава на принципа на Венера, тоест - отговаря за висшето проявление на любовта. Най-висшият любовен епос - духовната любов, която човек получава вследствие на своя медитативен опит. И се
намира в знанието на тази планета. А след това зад тях - еето зад тази планета, се намира Плутон - това са подсъзнателните сили, които властват над всичко, намиращо се под повърхността. От друга страна, той е свързан с обновяването и възраждането! Плутон е краят и новото начало, а също така - духовен ръст и възраждане!.. Как мислиш, защо ти показвам всичко това? - попитал Сатурн Слънцето.
- Ммммм… - замислило се Слънчицето.
- Е, ти поседни и помисли, а аз ще се върна след седмица и ще проверя какво си измислило! - и старецът си тръгнал.
…
Слънцето си отдъхнало малко от тази напрегната среща и леко прибрало лъчите си.
После постепенно започнало да се съживява, разтърсило лъчите си като кученце след баня и чак тогава започнало да осъзнава, защо се било случило всичко това!?..То се чувствало на прага на грандиозно откритие, сякаш неговото предназначение да свети започнало да придобива съвсем нов смисъл?!..
…
Тъмнината наблюдавала целия този процес и много ѝ се искало да разбере какво точно мисли Слънчицето. Но след това решила, че все пак ще остави всичко това на него.
Продължението ще се случи…