През целия неделен ден Слънцето размишлявало за своята среща със Сатурн. Нещо ново назрявало в тази прекрасна звезда! Слънцето се взирало в тъмнината и в далечината видяло нещо синьо - зелено:
- Това пък какво е? - помислило си Слънцето.
Чувайки всички мисли на Слънцето, Тъмнината побързала да му отговори:
- Това е Земята - още една планета, разположена близо до теб.
- Здравей, Тъмнина! Ти нали чу за нашата среща със Сатурн?
- Разбира се, наблюдавах всичко и бях наблизо!
- А ти изобщо имаш ли идея какъв беше смисълът от нашата среща?
- Имам .. - казала Тъмнината. - Но първо искам да чуя твоето мнение, сияйно мое!?
- Разкажи ми за Земята? - решило да избяга от отговора Слънцето.
- Земята - това е възможност да реализираш идеите си и да постигнеш реален резултат! А освен това и да задържиш нивото на постигнатото! Земята отговаря за способността да натрупваш, да съхраняваш, да останеш и да се фокусираш! Земята - това е постоянство, умение внимателно и последователно да се предвижваш към целите си и да довеждаш започнатото до края! Земята е прекрасната синьо - зелена планета! На нея има много морета и океани! Там живеят същества и аз ги наричам - хора! Тези разумни създания създават своя свят на Земята... Между другото, на всички планети живеят същества и всички те имат тела. По този начин всяко същество олицетворява цяла Вселена за собственото си тяло! В телата на тези същества живеят много други малки организми, които се наричат клетки. И ето
така всичко е построено.
- О, колко интересно! - удивило се Слънцето. - Значи има звезди и планети още по-големи от мен?
- Дааа. - отговорила Тъмнината.
- Значи излиза, че аз познавам вече всички близки до мен планети - Луната, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон - а аз съм най-голямата звезда, близка до тях? - размишлявало си Слънцето.
…
Слънцето било на прага на грандиозно откритие!
Тъмнината слушала с притаен дъх!
- Какъв възторг! Еврика! Аз… Аз… - Слънцето дишало учестено, а лъчите му
започнали да искрят с невероятна светлина!
- Аз мога да осветявам всички тях едновременно и тогава ще стана много по-полезно за всички тези планети?.. Те ще могат да се топлят от лъчите ми?..
Те са толкова различни - всъщност във всяка една от тях аз намирах частица от себе си?.. Значи излиза, че аз мога да осветявам и тях, и себе си по едно и също време?!.. ЕХАААА!.. - Тъмнина, чуваш ли това?
Тъмнината възторжено танцувала румба!
…
- Да, точно това е искал да ми покаже Сатурн! Ето защо беше тази уж не много добра среща със стареца!?.. Ох, как обичам живота!!!... Сега ще стана много по-мощно! - и Слънцето започнало да пръска своите лъчи, докосвайки всяка планета.
- Аз ще обединя всички планети! - продължавало Слънчицето.
- Най - близката до мен планета е Меркурий, след него ще е Венера, а после Земята и Луната, след тях Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутончето - ето това ще е моето семейство!
Слънцето изпратило и поканило с лъчите си всички планети - те откликнали и с радост му върнали отговор, че приемат лъчите му!
Слънцето ликувало от възторг и обсъждало плановете си за бъдещето с Тъмнината - То почувствало новия смисъл на своето съществуване и този смисъл разгръщал в него невероятното желание да твори и съзидава...
…
Тъмнината пребивавала в спокойна радост, подкрепяйки във всичко своето дете, и като нежна майка обгръщала с присъствието си сияйното Слънчице.
…
И така веднъж, в неделя, се родила още една Слънчева система в безкрайното галактическо пространство в многообразната Вселена!...
Край или ново начало - преценете сами!